Напоследък с Гошето играем една много интересна игра - нещо като "Смяна на местата". Научих я от книгата на Л. Коен "Децата, родителите, играта". Това е наистина страхотна техника, която помага на детето да се освободи от напрежението, което определени ситуации провокират в него, като влезе в ролята не на подчинен (в която е по принцип), а на имащия власт.
Реших да я изпробвам за първи път, когато се задълбочиха проблемите ни с къпането. Гошето не обича да му мия главата, защото му влиза вода в очите и всичките ми опити да измисля нещо пропадат. Напоследък започна все повече да плаче, дори хистерично. Затова реших да опитам този подход. Един ден след като бяхме мили косата, му предложих: - Гоше, искаш ли ти да си майката, а аз да съм бебето? (Използвам тази дума, защото му е по-лесна, а и представя ролята на детето като бебешка - тоест протестите на детето са един вид бебешки) Ти ще ми миеш косата, аз ще плача и няма да искам. - ДА! - с особен ентусиазъм се нави Гошката. - Добре - използвах момент, в който наистина трябваше да си измия косата - Хайде сега ти ми поливай косата, а аз няма да искам. - Хайде! - светнаха очичките на Гого Аз се наведох, за да стига косата ми, а той започна да ме полива. - Не, мамо, не искам- започнах да мънкам аз - Трябва, трябва, бебе! - с удоволствие ме поливаше той - Но не искам! - Ама трябваааа - леко повиши тон той - Защо, мамо? - имитирах го аз - Така, трябва!.... Мамо, сега искам да плачеш! - Оооо, иииии.... не искааааммммм! - преструвам се аз, а той започна да се смее - Трябва, трябва - повтаря и старателно ми мие косата Така продължихме доста, дори не искаше да свършваме. От тогава насам той постояно иска да играем тази игра в най-различни варианти. Например когато трябва да излизаме и аз го карам да се облича той сам предлага: - Хайде ти ще си бебето, аз майката! Кажи, че не искаш да се обличаш! - Мамо, не искам да се обличам - подхващам аз докато го слагам на коленете си, за да му обуя панталона - Ама трябва бебе! - Но не искам! - продължавам аз - Трябваааа!... Мамо, сега кажи, че искаш още да си поиграеш! - Искам още да си поиграяяяя - недоволно казвам аз - Не може, бебе, трябва да тръгваме - Ама аз искам!!!! - повтарям неговите реплики, които ми казва често в подобна ситуация - Не може! Ще закъснеем! Докато си ги говорим тези неща, аз вече съм го облякла и неусетно сме тръгнали към вратата - нали все пак той ме навива да излизаме, а аз се дърпам! Веднъж се преструвахме, че той (майката) иска да ме среше, а аз (бебето) не искам. Бях седнала на леглото и той ме решеше с една бебешка четка, а аз се преструвах, че се дърпам. - Бебе, трябва да те среша! - Не искам! - Ама трябва! - Не! Не давам! - Трябва, трябва! - Не, не искам - дръпнах се аз - Ама не може, трябваааааа!!!!!!! - вече почти ядосано каза Гошето Аз спрях за момент и го попитах: - Ядосваш ли се? Напрегнатата му физиономийка цъфна в усмивка и ми каза: - Да! - Защото постоянно ти казвам, че не искам, нали? - Да! - Виждаш ли колко на мен ми е неприятно когато ти постоянно ми казваш, че не искаш! - Да - почти с облекчение каза той След няколко дни, когато отново ми казваше, че не иска нещо си, му припомних: - Гого, помниш ли колко ти беше неприятно, когато аз ти казвах постоянно, че не искам да ме срешеш? - Да, помня. - Моля те, сега не ми казвай ти постоянно, че не искаш това или онова! - Добре! - и се разбрахме, дето се казва "по мъжки" Когато играем на тази игра често той самия ми казва какви реплики иска аз да казвам. Следвам неговите правила. МНого често ми казва: "Мамо, искам ти да кажеш...." Аз го казвам, а той ми се противопоставя в ролята на майката, като не ми позволява да направя "каквото искам" или ме кара да правя нещо, "което аз не искам". Таи игра помага много на детето не само да освободи парата, бидейки овластено и имайки власт на родителя. Но му помага и да се постави на мястото на родителя, и да разбере от друга гледна точка своето собствено поведение! Също така ми помага да разбера какво е схаванл от моите обяснения защо трябва да прави нещо определено, или защо не трябва да го прави.... Силно ви я препоръчвам. Откакто я играем борбите ни с НЕ, НЯМА, НЕ ИСКАМ рязко намаляха. Дори когато той пак ми казва тези думи се случва да го обърнем на майтап като си спомним за нашата игра на "майка и бебе". Откровено казано дори само това да съм научила от книгата на д-р Коен, си струва прочитането на почти 400-те страници. Иначе с проблема с миенето на главата се справихме, след като купихме очила за подводно гледане. Вече два пъти мием главата почти без проблем, защото в очичикте не влиза вода.
0 Comments
ПРодължават опитите ни да се отбием.
Може би множественото число тук е много подходящо, защото не аз съм тази, която води процеса. А двамата се опитваме заедно да намерим своите нови навици.Дори бих казала, че Гошето е инициатор тук. Гого продължава и на обяд и вечер, когато си ляга да ми напомни: - Без цокане, мамо! - Да, Гоше, без цокане. Лягаме, гушкаме се, пускаме си аудиоприказката на Балкантон Палечка - на телефона или таблета и се приготвяме да заспим. Гошето ми обръща гръб и почва да жми - затваря очички и се опитва да заспи. Но пусти навик - не му се отдава. След като чуем цялата приказка - около 25-30 мин. той сам предлага: - Мамо, искам да цокам. Давам му малко и после заспива. Тази вечер отново същото се повтори. Той няколко пъти посукваше помалко и после се опитваше да заспи - върти се насам натам, бута завивката, после се обръща към мен, прегръща ме и отново опитва да заспи. После ми обръща гръб и още мижа, но...не се получава. След като сука малко втори или трети път ме погледна и каза: - Мамо прибери цокането - прошепна Гошката - Какво? - мислех, че ми се причу - Затвори цокането! - А, да, разбира се! - схванах аз и дръпнах надолу блузата си. А той пак опита да заспи.... В краят на краищата, след като два пъти изслушахме Палечка и от 22.00 часът беше станал 23.10 той сам поиска пак да суче: - Мамо не мога да заспя. - Добре Гошенце! Няма нищо, мамо!... Постепенно ще свикнеш, не се притеснявай. Той кимна засука, отпусна се и заспа. Много съм обнадеждена, че нещата ще се получат. Може би не веднага. Но ще опитваме. Очарована съм от това, че Гошенцето проявява разбиране и наистина здрав разум. Той осъзна това, което толкова време се опитвах да му кажа и активно започна да ми съдейства. Истинска душичка! Досега въпроса с отбиването беше на дневен ред за всички други, освен за Гошката. Той по никакъв начин не искаше да се отказва от този си чудесен за него навик. В последните месеци доста често, май всеки ден му говоря, че вече е време да спира да суче:
- Гошенце, вече си голям, големите момчета не цокат...Ти вече си на три годинки?!?! - Ама аз цокам! - Ама ти си вече великан бе, Гого, ти си много много голям, ще ти се смеят другите момчета - с усмивка му казвам, докато той суче. - Мммняма - под нос и с усмивка ми отгваря той и продължава да си суче Напоследък постоянно си говорим по въпроса за братчето, което искаме всички Гого да има. - Гошенце, нали искаш братче? - Да! Искам! - Но трябва да спреш да цокаш, мамо, защото докато цокаш не можеш да имаш братче. - Защооо? - интересува се той - Ами нали ти обясних, не помниш ли? Защото докато мама има млекце в коремчето й не може да се образува онази мъъничка клетка, от която ще порастне бебето... - Добре, няма да цокам - така си отговаряше Гого, но като дойдеше време да спи или като се събуди, веднага иска да суче. НО ДНЕС! Ах, днес да се похваля!!!! Идва време да си лягаме и ние двамата се наместваме на леглото - както винаги. Тъкмо си повдигам блузата и Гошето ме изненадва: - Мамо, аз нали нямаше да цокам? - О, верно бе Гошинка! - Ти забрави! - с усмивка ми казва Гошето. Това "Ти забрави" е него лаф. Използва го когато пропусна нещо, или забравя нещо, което понякога всъщност умишлено правя... - Да, мамо, забравих - не можеш да повярвам на ушите си. Дръпнах надолу блузката и почти очаквайки той да промени мнението си му предложих: - Хайде да те гушна и да ти разкажа една приказка и ти така ще спинкаш, искаш ли? - Да! - ми отговори той като че ли винаги така сме правели. Той сложи ръчичка около врата ми и премижа. Започнах да му разказвам приказката за "Палечка", която той за първи път слушаше. Разказвах я дълго, а той току отваряше очички. - Затвори оченца, миличък, нека да си починат. Стиска очичките, въртя си един два пъти и след около 30 минути безуспешно заспиване ми каза тихичко: - Мамо, искам да цокам! - Добре пиленце! - дадох му да суче и за две минути беше заспал. По-късно когато се събуди седна в леглото и не поиска да суче - направо не е за вярване. Побъбрихме си, изяде една бонбонка на Нестле (която бях готова да му дам само и само да не суче). Обсъдихме какво ще правим и преди да станем аз му казах: - Гого, искам да ти благодаря маменце, че ти поиска да опиташ да спинкаш без да цокаш. Накрая пак малко поцока, но въпреки това, ти опита и ще стане! Благодаря ти, мамо! Малко по-късно, докато шофирах към Пикадили, се помолих в колата и благодарих на Господ за Гого: "Боже благодаря ти, че си ни благословил с това прекрасно дете, Гошето, благодаря ти, че си ни дал любов помежду ни.... Благодаря ти, че помагаш на Гошето да спре да суче, дай му благодат и желание за това Господи! Благодаря ти, че му помагаш да се откаже от сученето, за да имаме второ детенце... И те моля, Господи, да дадеш на Гого братче, което да му е друграче, да си играе с него и да се радва заедно! Моля те да ни благословиш с още едно бебе, Господи!...." Така се помолих, а Гошето каза "Амин!" Когато по-късно татко му се върна аз въодушевено му разказах пред Гошето: - Саше, да ти похваля Гошето! ДНес...- и му разказх всичко. Гошката слушаше със свенлива усмивка. А САшо го прегърна: - Браво, Гоше! Браво, тате! Когато дойде време за лягане предложих: - Гого, искаш ли да си пуснем приказката за Палечка - ти не си я слушал досега на компютъра. Но аз я имам.... Ще си я пуснем, ще се гушнем и ще спинкаме, без да цокаш, искаш ли? - Да! - отговори Гого Пуснах прекрасната нежна версия на Палечка от моето детство. Гушнахме се и я изслушахме два пъти. Гошето стиска очички, въртя се няколко пъти, но не успя да заспи и се повтори случката от обяда - накрая поиска да суче и заспа светкавично. Въпреки, че нямахме успешен опит, аз съм много щастлива и благодарна, че Гого сам пожела да опита да заспи без да суче. Сам направи този опит. И зная, че сме на правия път и без насилие, без стрес ще преминем към този нов етап на самостоятелност в неговия живот. Наистина съм благодарна за това чудно детенце, което Бог ни е дал. Умно, добро, с меко сърчице! Дълго време се бавих с направата на картончета със сричките поради няколко причини. По принцип в почти всички системи, пък и в българската сега гласните се представят с червен цвят, а съгласните със син. Добре, обаче аз нямам цветен принтер - моя е лазарен. Сега ще отида да разпечатам азбуката, но после, когато ми потрябват повече срички, трябва да тичам всеки път да ги разпечатвам някъде, а няма време за това, пък и е свързано с подробности като подходящо форматиране, качване на носител, носене, вземане... и следователно допълнителен разход от време.
После и за това какви да са буквите се чудих - главни или малки. В Монтесори децата се запознават първо с малките букви, защото по-голямата част от текстовете са изписани с малки, не с главни букви. ОБАЧЕ, Гошето познава главните букви. С малките не съм го запознала специално и си мисля, че ще се обърка ,ако изведнъж започна да му показвам срички с малки букви. Доста се чудих също така откъде да започнем със сричките - с кои срички да започнем? Гледах доста интересно видео за системата на Поляков - интересна и практична, но пък доста писане и разпечатване ще падне. А и трябва да си направя собствена разработка- не става с просто копи и пейст, защото все пак колкото и да си приличат езиците руски и български са различни. И така - доста чудене, доста бавене, мислих и размислях.... Докато накрая не отидох в нашата библиотека и не си взех един буквар. Да, стаааричък, от 1990 г. но тя системата не се е много променила, може би хич даже! После поразтършувах в нета и намерих още малко неща, които ми помогнаха да се ориентирам съвсем добре. Ето ТУК, в електронното издание на буквара на Просвета се вижда много добре как да се образуват сричките, и как чрез добавяне на по една буква се образуват прости думички.... Но този стар буквар, макар и грозноват е направен просто и лесно, и схванах НАЙ-НАКРАЯ какво да правя. Направих си квадратчета с всички букви от азбуката. (Реших всичко да разпечатвам в черно, това ми е удобно, пък и Гого е свикнал с черното, освен това почти всеки текст е в черен цвят, така че няма да му мисля повече кое да червено, кое да е синьо). Ако детето не знае буквите, първо трябва да научи гласните. (При нас този етап го прескочихме, понеже Гошето отдавна знае цялата азбука). Представят му се по следния ред: А Ъ О У Е И След като ги знае, може да започне да учи съгласните, като едновременно с това ги съчетава с научените вече гласни. Видях в буквара каква е поредността на представяне на съгласните. Започва се с М. Представя се буквата и след това се правят срички на буквата М с всички гласни. (Аз си ги направих на картончета, също както и буквите - но така, по двойки.) МА МЪ МО МУ МЕ МИ След като детето ги усвои и научи да ги разпознава и чете се правят кратки думички с тези срички или със сричките и други гласни като: МАМА МИМА МИМЕ ИМЕ ИМА АМА Накрая се слагат гласните пред дадената съгласна: МУ-УМ МИ-ИМ Същото се прави и със следващите съгласни, които се представят поред както следва: Л Н Р Същественото тук е да разполагаме с набор подходящи думи, които детето да разчита след като научи сричките, образувани от съгласната и гласните. Но тях можете да вземете от букварите. Ето например какви думи детето би трябвало да разчита, след като е стигнало вече до буквата Н: елен, ален, алено, малини и т.н. В най-общи линии това е системата. Аз съм си направила картончета със сричките до буквата Р. Сега предстои да ги разпечатам и да започваме веселбата. Мисля, че Гого ще се забавлява и бързо ще се научи. По едно време доста се разколебах дали да го уча да чете - четох материали по Валдорфска педагогика. Спорде нея ранното интелектуално развитие ограничава децата в дългосрочен план, защото им пречи да развият творческия си потенциал. Дълго размишлявах и смятам, че в днешно време е много трудно детето да бъде задържано в напълно естествена среда, без изкуствените играчки Made in Chaina, да си играе само с дървени пръчки, листа и кестени, и с кукли от вълна.... Ако има кой да го занимава да му показва какво да прави, да дялка с него, да майстори - би било чудесно. Но и аз, и баща му сме градски хора. Е, ако живеехме на село да, може би щеше да се получи. Но иначе как би могло да стане? И дори аз да не го науча да брои и чете до 7 годишна възраст, мога ли да го спася от видео филмчетата, видео игрите, и всички други запълващи съзнанието вредители на днешния ден?! Казах си, че ако аз навреме не запълня това празно съзнание с полезни неща, някой друг ще го направи скоро вместо мен. Предпочитам Гого да прекарва времето си с книгите, отколкото в хипноза пред екрана. А ако мога да направя нещо повече за да развия творческия му потенциал - да, бих искала! За религиозната основа, на която е основана Валдорфската педагогика няма да коментирам - то е някаквъв миш-маш, тип Учителя Дънов. Смесица от християнство, езичество и култ към Земята... Както и да е в тази педагогика има и добри неща, ако се вземат само някои принципи. Но лично аз не бих могла да я приема безрезервно. Хайде да не се отплесвам, че късно става. Лека нощ на всички! И ще ви разказвам за четенето. Гого стана на три и аз реших да започна да го уча на английски. По принцип добре чета и пиша на английски, но с говоренето не съм толкова добра. Ако владеех наистина добре говоримата реч, не бих се колебала отдавна да му говоря на английски. Но понеже се боя, че ще допускам грешки, реших да го уча по един малко по-елементарен начин, а именно на първо време да научава думи и понятия, както и елементарни изрази и изречения.
Консултирах се с моя приятелка, която е преподавател по английски и тя ми каза, че това е добър вариант. Интересуваше ме дали трябва да го уча на съществителните С или БЕЗ неопределителния член a и an. Тя ми каза, че е по-добре да го уча БЕЗ неопределителния член, понеже е много малък. Така ще научи самите думи, а по-нататък като порасне малко или когато започна да го уча на изрази тогава да въведем и неопределителния и определителен член. И така отпреди седмица започнахме: Първо му разказах, че по света има много друга държави като нашата България, където живеем ние. Казах му, че там хората говорят на различни езици, а не като нас. Обясних му, че ще го науча да разбира друг език, така че да разговаря с хората от другите краища на Земята. Предварително бях купила един картинен речник със стикери и доста хубави картинки, които са групирани тематично. Наистина е много подходящ за съвсем малки деца, но само ако родителя знае как се произнасят думите. Картинките са приятни и весели, с хубави цветове. И така започнахме с животните във фермата. - Гого, знаеш ли как на английски е "котка"?....... Cat! - Кет! - повтаря Гого - Cat.... Cat! - повтарям няколко пъти като посочвам картинкита на котето. А Гого повтаря след мен. - Помниш ли котенцата на село? Ето и втази ферма има котенца като тези на село! - разказвам малко за котетата, а после питам - Помниш ли как е на английски "котка"? - Кет! - отговаря той После преминаваме към другото животно по подобен начин. След това започваме да търсим съответните стикери, които да залепим и отново преговаряме думите, като гледам да ги повторим поне два-три пъти отново. И така за няколко дни Гого научи двадесетина думи. Много бързо и стабилно ги научи - доста съм учудена как направо ги запамети. Гледам всеки ден да ги преговаряме, като прибавям по някоя нова. Вече освен домашните като cat, dog, goose, donkey, calf, caw, pig, horse, sheep, lamb, знае и някои диви животни като lion, mokey, tiger. Освен това навън използвах случая да го науча как е bus и bus station, truck, trucktor, hotel, car.... За по-нататък съм взема още един картинен речник, но той е маалко по-сложен, като че ли за 4-5 годинки. Нека да минем първо този, който сме подхванали и после пеминаваме на другия. Доволна съм като цяло. Дори да не започне кой знае колко даговори мисля, че ще му дам една добра основа, върху която да развие езика си. Гошето много обича да слуша песнички, а някои обича много да ги пее... По-точно прави кавъри. Особено с текста :-))
Две калинки като тупаринки под дадец танцували, пеели, удували: Тралалали, нека да вали! От дадеца ах, нас не страх! (като последното го изпява с апломб!) или У дома чиноник така с тъкави тетилци! Тик, так, тикитака, ставайте дечица! Понякога си смесва по две-три песни в една. От едната куплетче, от друга припевче - така ги миксира. В момента любими песни са му (както може да се досетите) "Рали" на Васил Найденов и "Фолксваген бус" на Васко Кръпката. Общото? Естестевено колите! Влезем ли в колата Гошето започва: - Мамо, искам за "Тотаген бус"! - След малко - гледам да избягна момента аз, дано забрави, че вече не ми се слуша това парче. Но не, Гого не забравя! - А не искаш ли зааааа.... Барон мюнхаузен? - Не, искам за "Тотаген бус"..... - А, за Карлсон, който живее на покрива.... или за Храбрия шивач? - Не, искам за "Тотаген бус"......... - Добре, след малко...... - Мамоооо, искам за "Тотаген бус"!!! - Ооооххххх, добрееее! - и пускам за тотаген буса, аман! .... А пропо - взехме от библиотеката една страхотна мини енциклопедия за транспорта, за която ви писах в предния постинг. Разглеждаме я всеки ден. От там се породи и нтереса ни към космоса - илипо Гоговски казано КОСУМА! Сега... аз като малка много се интересувах от астрономията и темата ми е много близка и и нтересна. Вероятно и затова успях да го запаля. Но той в момента е запленен от ракетите, от космоса, от звездите. ПРед два дена му предложих ентусиазирано: - Гоешнце, искаш ли да видиш истинска ракета как излита в космоса? - ДА!!!!! - отвърна той Речено-сторено. Взех лаптопа и му написах в Гугъл "ракета в космоса". И като се почна едно разглеждане - на видео и снимки! Лелелеле! Показах му Земята, заснета от космоса! - Виж, Гого, това е нашата Земя, нашата планета - ние живеем на нея! Красива е нали? - ДАААА! Много е касива! - Красива е маменце! Няма друга като нея в целия космос! - Да! - каза замислено той и след няколко секунди се обърна към мен - Мамо, искам да купим една! Хахахаха! Да купим една! - Не можем да я купим, мамо, тя е на всички... Пък е и ОГРОМНА! МНоооого голяма! После му показвам звездите: - Виж Гого тези звезди изглеждат мънички, но са много, много големи. И знаеш ли - те са мноооооого мнооооого далече!!! Дори не можем да си представим колко далече са - се опитвам да му обясня аз като използвам всичко което имам - глас, жестове, мимики, ръце и... може би карак?! :-)) А Гого набръчква носле и поклаща разбиращо главичка: - Да! Те са много, много далече!.... На 100 километра в час! - извиква той като посочва с пръстче към небето. - Мхмхмх...да, нещо такова, мамо, дори повече! Такива диалози си водим. Показах му совалка, ракета, излитаща в космоса....А онзи ден си взехме от библиотеката и една книга специално издание за първите полети до луната - "Стъпването на луната" и разглеждахме устройството на ракетите и облеклата на космонавтите и др. Вътре имаше дори ДВД със записи от НАСА, полета до Луната и т.н., но за съжаление беше много повреден и след многократни опити да го изгледаме целия се отазахме. Видяхме все пак това-онова, но уви, далеч не всичко, което исках да му покажа.... Когато вземахме книгата от библиотеката се оказа, че сме взели доста книги, а имаме право само на 10 и трябваше да върнем една и аз мислех да върнем точно тази, но Гого я прегърна здраво, отстъпки крачка назад с думите: "Не, аз искам за косума!!!" И така върнах "Патиланско царство", която ще си вземем следващия път.... Дали пък Гошенцето няма да стане космонавт? Все пак се казва Георги Иванов, нали?! Разпознаването на първия звук от думата върви доста добре. Гого напредва. Докато преди се мъчеше доста и въпреки, че мноооого му наблягах на първия звук не успяваше да се досети за буквата, сега доста бързо схваща. Често той сам подхваща играта:
- Мамо, с коя бука почва думата "чиноник"? (часовник) - Я да видим? Ччасовник - изговарям думата като леко наблягам на първия звук. С времето започнах да намалявам силата, с която наблягам на първия звук. - Амииии, с Ч - отговаря той навеждайки главичка настрани и поглеждайки хитро към мен. - Браво Гого! - възкликвам аз - ами я да видим с коя буква започва Сслон? - Със С! - удоволства се той - С коя бука започва "полицеска кола"? - въпрос с повишена трудност - Ппполицейска започва с П! .... И така продължаваме около пет минути, докато му се изчерпи интереса. Разбира се, прави и грешки. Ако сбърка, повтарям задачката, като наблягам повече на първия звук, докато го разпознае. Ако след първите два опита не се сещам, го карам да погледне устните ми и , докато изговарям съответния звук - почит винаги след такова показване той познава звука! Тази "игра" е доста забавна, а освен това върши чудесна работа ако пътуваме или искам просто да си поседя на едно място, докато се занимавам с него. Опитайте я, тя е и забавна и мнооого Пппполезна :-))) Освен това започнах да правя следното. Докато му чета някоя книжка му обръщам специално внимание на заглавието. Напоследък много се е запалил по една енциклопедия за Транспортните средства през вековете - наистина прекрасно илюстрирана. И така - вземам я и му посочвам заглавието: - Гошенце, виж какво пише тук - ТРАНС-ПОРТ - изговарям бавно докато плъзгам пръст по буквите докато ги произнасям. Когато има нещо особено интересно за него като названието на определен вид кораб, или транспортно средство, изписано до картинката, му посочвам думата и я повтарям няколко пъти, като го насочвам да я гледа докато я произнасям, и същевремнно я посочвам с пръст. - Гого, помниш ли какво е това? Космическа совалка! Виж, тук пише СО-ВАЛ-КА! Совалка! - Да! И тя лети в косума! - въодушевява се Гого и посочва с пръст към тавана - Да, лети в космоса и после се връща на Земята. След едно такова разглеждане Гого посрещна татко си от работа и побърза да му покаже: - Татко! Татко! Виж, тук пише - СОВАЛ-КА! - и плъзга пръстче по картинката. Много е сладко и забавно да го гледам. Ентусиаст! Вярвам, че до една година ще успеем с четенето Дано ни се получи. Надявам се да влезе в света на книгите преди да влезе в света на видеофилмите! Ще ми е доста спокойно ако може сам да се занимава, четейки, вместо гледайки! Давам си сметка от какво огромно, ама огромно значение е ВЪОБРАЖЕНИЕТО на човек. То му отваря врати към успеха във всички сфери на живота. Как ще мечтаеш без въображение? Как ще твориш без въображение? Как ще си представяш нагледно без въображение? Как ще измисляш неща без въображение? Как ще съчиняваш без въображение? Как ще си поставяш цели без въображение?..... Въображението е от изключително значение!!! А съвременната консуматорска култура скопява младите хора от тяхното въображение. Дава им наготово образи и им пречи да си измислят сами. И развлеченията и играчките на децата са направени така, че те да не използват въображението си, а просто да следват инструкции! Казва им, че трябва да търсят нещата наготово, не да творят. Когато от малки децата свикнат да приемта информация чрез видео изображения те отвикват да ползват въображинето си и това ги осакатява. Напротив - когато четат те постояно ползват въображанието си, защото трябва да си представят всичко, което възприемат като текст. Затова за мен е от съществено значение да запозная Гошето от най-ранна възраст със света на книгите. Опс! Гого се събужда! До скоро - надявам се! ---------- Гого е на 2 г. и 11 м. (реших вече след всеки постинг да пиша възрастта му, защото за самата мен е интересно на каква възраст какво се е случило при него) Продължаваме да се кърмим.
Въпреки че почти всеки ден напомням на Гого, че вече е голям, че за да порасне трябва да спре да пие млекце, а да яде повече храна като татко си, той не иска да се отказва. Обикновено се подсмихва "под мустак" и ми казва нещо от рода на "Аз вече не цокам" или " Неее, аз съм малък"... Вчера преди да легне на обяд да спи проведохме следния диалог: - Аз вече съм голям, но пак цокам! - Да, Гоше, ти вече си голям... Ама защо още цокаш, мамо? - Ами... и аз не мога да разбера?! - с учудена физиономийка и въпросителен тон казва Гошето... И така на всяко спане и събуждане той суче. Нощем вече започна да се събужда само веднъж и то около 5-6 сутринта. Не че не се случва да се събуди и по друго време, но напоследък е рядко. През деня също почти не се сеща за това. Освен ако не е разстроен или много изморен психически. Случи се дори два пъти да му предложа, защото искам да си легне да спи, а той да ми отказав - не искал!!! Добре! Хубаво е да има прецеденти и дано да зачестят! Скоро ще стане на три годинки и съм му казала, че като стане на три, вече няма да цока, но той само се подсмихва и отговаря уклончиво. Както и да е - капка по капка - вир става, нали? Няма да суче докато стане абитуриент я! Гошето си осъвършенства говора. Вече сам се коригира, когато усеща, че нещо не казва както трябва. Опитва се да намари точната дума или да подреди изречението по по-правилен начин. Експериментира и с времената, резултата от което е доста забавен понякога. "Бях", "бил съм", "ще бъда", "съм" - не е толоква лесно да се ориентира човек, особено когато още няма три годинки, нали? Започна да казва доста ясно Р. Все още на някои думи, които завършват на Р, той слага буквата С. Като например Петъс вместо Петър, мотос вместо мотор и други такива. Днес обаче се хвана сам, че каза мотос вместо мотор и се поправи с едно хубаво Р на края на думата. Иначе, когато го попитам с коя дума започва думата река - ми отговаря "С Ръ!"
Гошето често разменя сричките в думите и се получават интересни словосъчетания. Друг път просто се опитва да имитра звученето на дадена дума, като си я натамънява както му се струва на него, че е добре. Ето един списък снякои от думите, които доскоро Гошето употребява често: мет - самолет траскот - тракто кобас - кораб туско - непослушко тап - хляб дено - червено делено - зелено пони - понички кутка - костилка, костенурка лонга - хонда маха- ямаха дца - деца, но вече казва и деца ца- яйца цаца - царевица кофки - картофки кормино - кормило нейка - линейка, но вече казва и линейка пантенка - стенепнка багех - багер хамах - хамър дек - човек Други думи си казва съвсем точно като например: състезаваме, казвам, давай, ауспух, река, езеро, планета, слънце, вулкан, планина, топка, мече, агънце... и мноого други, които не мога тук да изброя. Когато казва нещо с погрешен словоред и се опитва да се поправи, обикновено го коригирам, като му казвам как трябва да се изрази. Самата аз започнах повече да внимавам какво говоря, защото копира разни изрази от речника ми, някои от които неподходящи, като напримар: "Да му се невиди" или "Ама че работа!" Опитвам се да го накарам да се научи с коя буква започва дадена дума. Това е упражнение полезно за научаването на четенето по-късно. Естестевно го олеснявам като му подсказвам. Например: - Гошенце, с коя буква започва думичката "аааагънце"? Понякога Гого се сеща: - С А! Друг път примижва с очички и ме поглежда хитро, а после точно когато си мисля, че ще отговори правилно ми казва триумфално: - С Б! - Нееееее! С Ааааа! Виж ми устата - аааагънце - пак повтарям като се опитвам да привлека вниманието му към първия звук. После давам друга дума пак с А, като отново му подсказвам. Идеята ми е както да запамети съответните думи, така и да се научи да отгатва звука. - Гого, повтори след мен думичката "ааааангел"! - Аааангел. - С коя буквичка започва "аааангел". Като я каже Гого по-бързо се ориентира. Естествено с гласните букви е по-лесно, но това е съвсем нормално. Аз се радвам, че той няколко пъти успя да познае и то от първия път и по-трудни първи букви на думи, започващи със съгласните З и Б Тази игра му хареса и ще продължим да я играем Все още не съм започнала сериозно работа със сричкуването. Оооох, нещо много съм зле със времето - не ми стига! Просто не зная как да си разширя деня!? Не ми достига време! Може би когато Гошето тръгне на градина ще имам повече свободно време? Надявам се! Тази сутрин Гого пак се подсети за нашите доктори.
- Мамо , искам пак видя доткос... доткос.... - опитва се да си спомни името Гошето - Доктор Стаменов ли? - Да, доткос Станемов! - Добре - казвам и отново отварям Гугъл картинките. Гого гледа, гледа и пак се обръща към мен: - Мамо искам,... искам и ... синия доткос! - Доктор Димов ли Гошенце? - сетих се аз, защото доктор Димов е на всички снимки с тъмно синя престилка. Зареждам нова страница, този път с доктор Димов. Намираме отново и общата ни снимка, която стои в мрежата. Не се харесвам на тази снимка, много съм ошмулена, така да се каже - какво да се прави. Но пък споменът е толкова хубав! |
Categories
All
Archives
November 2016
|